Tweet
Здравейте колеги,
както обещах на няколко човека, в тази тема ще споделя впечатленията си от Джулия, която карах като рент-а-кар на тазгодишната ни екскурзия из Италия.
Колата я наех от Авис, като един от утвърдените фирми за коли под наем, въпреки, че техните наеми са малко по-високи, но не са дребнави и не правят проблеми за глупости. Излезе ми доста скъпо като наем на колата, но както е ясно - кеф цена няма
Реално бях платил за Джулиета или подобна, но на летището в Милано поискаха да ми набутат един Фокус Комби и аз изпаднах в потрес Изпратих жена ми до тоалетната, за да не ми дудне в ушите и поисках Джулия, те имаха една, за която се наложи да доплатя около 150 евро още за наема от 6 дни. Реално общо платих около 650лв, като нямах пълна застраховка от Авис, защото искаха още 45 евро на ден, които са твърде много, а аз си бях направил застраховка във външна фирма, която ми покрива щети по рент-а-кара до 10 000паунда - препоръчана ми беше от небезивестния ни колега Иван Мутафчиев (pinko).
Ето я и самата кола
Въпреки, че не харесвам синия цвят, този много ми допадна, защото е с ултра голяма перла вътре и на слънце колата наистина е много красива.
Какво ми дадоха - Джулия, 2.2 дизел, 150 коня, автомат 8 степенен, на 6103км и регистрирана само 3 месеца преди това. Ние с моята съпруга пропътувахме с нея 1043км за 6 дни - основно по магистрали, но и доста по нормални пътища ( около 200км) и около 150км градско. Маршрута ни стартира от Милано, отидохме до Лугано в Швейцария за ден, върнахме се в Милано, на следващия ден отпътувахме за Генуа. След Генуа слезнахме още на юг - до Монако за ден и спахме в Сан Ремо, който след като го разгледахме отпрашихме на обратно за Милано и си литнахме за родината.
Сега - за колата - най общо - колата е тиха и удобна, мърка и почти не се чува двигателя при градско шофиране и до скорости от 150км/ч. Повече от 160 не вдигнах, защото ме беше страх от глоби, а не знам къде има камери. Пъргава и много повратлива, лека за управление и честно казано ако не знаех, нямаше да разбера, че е със задно. Ускорява доста добре - бих казал не по зле от чипосаната ми 159ка (2,4 - 200коня). Няма го брутализма при ускорението в малките предавки, но кутията сменя уникално и с многото предавки се получава страхотно ускорение.
Работата на автомата е уникална, неусетна и както се очаква от съвременна кутия. Настроена е за комфорт и икономия и реално при 130км/ч на 8ма предавка е с 1850-1900 оборота. Ако се ползва ДНА превключвателя естествено се променят нещата - когато си на спортни настройки държи по ниска предавка и е по шумна но пъргава, а на ЕКО настройките става пълен труп
Возията е много добра, окачването е добре настроено и филтрира неравностите, макар че не знам как ще се справя по БГ дупки, в Италия нямат точно такива. Предполагам че с по-големи джанти ще се развали малко возията - беше обута с гуми 225/55/16 и джанти, които определено са и малки за визията.
От разхода на гориво съм много доволен - реално за гореспоменатите километри сме изгорили 60тина литра дизел, което и на табло и на колонка даде разход 5,7. При крейцерска скорост от 130км/ч по магистрала на темпомат, ако е равно -разхода определено е под 5 литра.
Купето е приятно и красиво, с много удобно разположени уреди за управление. С начина на боравене на навигацията и радиото трябва малко свикване, но с всички нови коли е така. Волана е красив, удобен, с удобно разположени и интуитивни бутони.
За разлика от предишните модели - вече имаме къпхолдери за 2 чаши! И доста голям подлакътник, който обаче не се регулира по височина. На задната седалка е малко тесновато, но май не по тясно отколкото при 159, особено тези с кожен салон.
Запалката ( гнездото) е в подлакътника, което на пръв поглед е тъпо, всъщност се оказа много добро решение.
Можеш да си зареждаш телефон, като кабела се изкарва изпод капака без проблем, или направо да си стои в подлакътника.
Багажника обаче не ми хареса- може би съм разглезен от комбито, но на този седан багажника, въпреки, че не е малък, е крайно недостъпен и с много малък товарен отвор. Едва вкарвах нашите малки куфари, които са за ръчен багаж
Под капака е не особено подредено и скрито почти всичко под малко грозноватичък капак от обикновена черна пластмаса, но все пак да му мислят след някоя година майсторите
Предната броня е издадена напред и много ниска. Реално ако спирате срещу стена, май пръв би опрял липа, който от своя страна е магнит за бордюри. След като закачих 2-3 пъти, започнах предпазливо да спирам много назад. Дори и 12-15см бордюр опира... При 159 уж е ниско, ама такова опиране не е било никога. Освен това конкретната бройка нямаше преден парктроник и навирането из италианските паркинги беше трудничко.
Честно казано - просвета не е силната страна, както при повечето Алфи и се изисква малко време да се свикне.
Управлението е добро и доста директно, както съм свикнал, НО ( голямо НО) волана е твърде лек, според мен. Спирачката също е прекалено нежна и неинформативна, макар че спира много добре.
Колата беше оборудвана с асистент за напускане на палтното, който ме дразнеше и изключих на 5тата минута, асистен предупреждаващ за сблъсък, който можеше да се настройва, но понякога малко неадекватно пискаше и Старт-Стоп система, която съм сигурен би пестила гориво, но мен много ме дразнеше и още като намерих от къде се изключва, веднага елиминирах
Добра новина за собствениците на 159 - Автоматичните чистачки работят много адекватно!!! Даже бих казал - прекрасно
Видимостта в огледалата е прилична, обзора назад никакъв го няма, напред е трудно да прецениш къде свършва колата, но може би аз обичам да седя твърде ниско. Макар че за 5-6 дни посвикнах, предполагам за още една седмица щях да се адаптирам съвсем. Да не забравяме, че шофирах в чужда обстановка, постоянно с навигация, на която трябваше да обръщам внимание.
Мултимедията е доста доба, въпреки, че колата беше с малкия дисплей, не стоеше като закърпена. Всичко е разположено удобно. Навигацията на колата работи много добре, показва завоите и на малкия дисплей пред волана. Гласовите команди не ги пробвах... Явно имаше и някаква СИМ карта, която сваляше данни за трафика, защото из Италия показваше задръстванията в червено. Още една добра новина - Радиото хваща много добре, за разлика от на по-старите модели. Блутута работи много адекватно - и за разговори и за стрийм на музика. При разговор чувах прекрасно на тонколоните и мен ме чуваха много добре, много по добре отколкото при моята 159 ( това го твърди сина ми, а на него мога да вярвам).
Какво не ми хареса най много:
Отвън колата има много изявена индивидуалност, не може да бъде сбъркана, но отвътре индивидуалността я няма, както жена ми се изрази - " Ако я няма емблемата на волана, няма да знам в каква кола сме - по скоро ще мисля че е някое А4". И аз мога да потвърдя, че усещането в купето и материалите, съпроводено с прекалено лекия волан и спирачка по скоро ми напомнят за Аудито А3 на жена ми ( служебното), отколкото за моята 159ка. Скоростния лост е копие на този на БМВ, можеха да измислят нещо друго. Седалките са доста твърди и са заприличали на немски пейки във Фолксваген. Иначе използваните материали са хубави, да видим как ще се държат във времето. Бутона за отваряне на багажника от купето е така скрит, че няма намиране - долу до ръчката за предния капак е. Друг минус за мен са обикновените дневни светлини - мисля че все пак можеха да сложат ЛЕД, или може би са го пазили за Стелвио, който вече е с лед. Фаровете бяха обикновени, не ксенон и не ме впечатлиха особено. Иначе автоматиката за палене и гасене работеше адекватно.
Това е което събрах като впечатления, ако нещо съм пропуснал - ще допълня.
Най общо - колата ми хареса и бих си я купил, но нова е прекалено скъпа в сравнение с алтернативите. Ще чакаме 2-3 годишни на вторичния пазар. Иначе предпочитам Стелвио, но той е твърде висока топка за мен в следващите 3-4 години и май ще мина през една Джулия, докато се докопам до добре оборудвано Стелвио.
както обещах на няколко човека, в тази тема ще споделя впечатленията си от Джулия, която карах като рент-а-кар на тазгодишната ни екскурзия из Италия.
Колата я наех от Авис, като един от утвърдените фирми за коли под наем, въпреки, че техните наеми са малко по-високи, но не са дребнави и не правят проблеми за глупости. Излезе ми доста скъпо като наем на колата, но както е ясно - кеф цена няма
Реално бях платил за Джулиета или подобна, но на летището в Милано поискаха да ми набутат един Фокус Комби и аз изпаднах в потрес
Изпратих жена ми до тоалетната, за да не ми дудне в ушите и поисках Джулия, те имаха една, за която се наложи да доплатя около 150 евро още за наема от 6 дни. Реално общо платих около 650лв, като нямах пълна застраховка от Авис, защото искаха още 45 евро на ден, които са твърде много, а аз си бях направил застраховка във външна фирма, която ми покрива щети по рент-а-кара до 10 000паунда - препоръчана ми беше от небезивестния ни колега Иван Мутафчиев (pinko).Ето я и самата кола
Въпреки, че не харесвам синия цвят, този много ми допадна, защото е с ултра голяма перла вътре и на слънце колата наистина е много красива.
Какво ми дадоха - Джулия, 2.2 дизел, 150 коня, автомат 8 степенен, на 6103км и регистрирана само 3 месеца преди това. Ние с моята съпруга пропътувахме с нея 1043км за 6 дни - основно по магистрали, но и доста по нормални пътища ( около 200км) и около 150км градско. Маршрута ни стартира от Милано, отидохме до Лугано в Швейцария за ден, върнахме се в Милано, на следващия ден отпътувахме за Генуа. След Генуа слезнахме още на юг - до Монако за ден и спахме в Сан Ремо, който след като го разгледахме отпрашихме на обратно за Милано и си литнахме за родината.
Сега - за колата - най общо - колата е тиха и удобна, мърка и почти не се чува двигателя при градско шофиране и до скорости от 150км/ч. Повече от 160 не вдигнах, защото ме беше страх от глоби, а не знам къде има камери. Пъргава и много повратлива, лека за управление и честно казано ако не знаех, нямаше да разбера, че е със задно. Ускорява доста добре - бих казал не по зле от чипосаната ми 159ка (2,4 - 200коня). Няма го брутализма при ускорението в малките предавки, но кутията сменя уникално и с многото предавки се получава страхотно ускорение.
Работата на автомата е уникална, неусетна и както се очаква от съвременна кутия. Настроена е за комфорт и икономия и реално при 130км/ч на 8ма предавка е с 1850-1900 оборота. Ако се ползва ДНА превключвателя естествено се променят нещата - когато си на спортни настройки държи по ниска предавка и е по шумна но пъргава, а на ЕКО настройките става пълен труп
Возията е много добра, окачването е добре настроено и филтрира неравностите, макар че не знам как ще се справя по БГ дупки, в Италия нямат точно такива. Предполагам че с по-големи джанти ще се развали малко возията - беше обута с гуми 225/55/16 и джанти, които определено са и малки за визията.
От разхода на гориво съм много доволен - реално за гореспоменатите километри сме изгорили 60тина литра дизел, което и на табло и на колонка даде разход 5,7. При крейцерска скорост от 130км/ч по магистрала на темпомат, ако е равно -разхода определено е под 5 литра.
Купето е приятно и красиво, с много удобно разположени уреди за управление. С начина на боравене на навигацията и радиото трябва малко свикване, но с всички нови коли е така. Волана е красив, удобен, с удобно разположени и интуитивни бутони.
За разлика от предишните модели - вече имаме къпхолдери за 2 чаши! И доста голям подлакътник, който обаче не се регулира по височина. На задната седалка е малко тесновато, но май не по тясно отколкото при 159, особено тези с кожен салон.
Запалката ( гнездото) е в подлакътника, което на пръв поглед е тъпо, всъщност се оказа много добро решение.
Можеш да си зареждаш телефон, като кабела се изкарва изпод капака без проблем, или направо да си стои в подлакътника.
Багажника обаче не ми хареса- може би съм разглезен от комбито, но на този седан багажника, въпреки, че не е малък, е крайно недостъпен и с много малък товарен отвор. Едва вкарвах нашите малки куфари, които са за ръчен багаж
Под капака е не особено подредено и скрито почти всичко под малко грозноватичък капак от обикновена черна пластмаса, но все пак да му мислят след някоя година майсторите
Предната броня е издадена напред и много ниска. Реално ако спирате срещу стена, май пръв би опрял липа, който от своя страна е магнит за бордюри. След като закачих 2-3 пъти, започнах предпазливо да спирам много назад. Дори и 12-15см бордюр опира... При 159 уж е ниско, ама такова опиране не е било никога. Освен това конкретната бройка нямаше преден парктроник и навирането из италианските паркинги беше трудничко.
Честно казано - просвета не е силната страна, както при повечето Алфи и се изисква малко време да се свикне.
Управлението е добро и доста директно, както съм свикнал, НО ( голямо НО) волана е твърде лек, според мен. Спирачката също е прекалено нежна и неинформативна, макар че спира много добре.
Колата беше оборудвана с асистент за напускане на палтното, който ме дразнеше и изключих на 5тата минута, асистен предупреждаващ за сблъсък, който можеше да се настройва, но понякога малко неадекватно пискаше и Старт-Стоп система, която съм сигурен би пестила гориво, но мен много ме дразнеше и още като намерих от къде се изключва, веднага елиминирах
Добра новина за собствениците на 159 - Автоматичните чистачки работят много адекватно!!! Даже бих казал - прекрасно
Видимостта в огледалата е прилична, обзора назад никакъв го няма, напред е трудно да прецениш къде свършва колата, но може би аз обичам да седя твърде ниско. Макар че за 5-6 дни посвикнах, предполагам за още една седмица щях да се адаптирам съвсем. Да не забравяме, че шофирах в чужда обстановка, постоянно с навигация, на която трябваше да обръщам внимание.
Мултимедията е доста доба, въпреки, че колата беше с малкия дисплей, не стоеше като закърпена. Всичко е разположено удобно. Навигацията на колата работи много добре, показва завоите и на малкия дисплей пред волана. Гласовите команди не ги пробвах... Явно имаше и някаква СИМ карта, която сваляше данни за трафика, защото из Италия показваше задръстванията в червено. Още една добра новина - Радиото хваща много добре, за разлика от на по-старите модели. Блутута работи много адекватно - и за разговори и за стрийм на музика. При разговор чувах прекрасно на тонколоните и мен ме чуваха много добре, много по добре отколкото при моята 159 ( това го твърди сина ми, а на него мога да вярвам).
Какво не ми хареса най много:
Отвън колата има много изявена индивидуалност, не може да бъде сбъркана, но отвътре индивидуалността я няма, както жена ми се изрази - " Ако я няма емблемата на волана, няма да знам в каква кола сме - по скоро ще мисля че е някое А4". И аз мога да потвърдя, че усещането в купето и материалите, съпроводено с прекалено лекия волан и спирачка по скоро ми напомнят за Аудито А3 на жена ми ( служебното), отколкото за моята 159ка. Скоростния лост е копие на този на БМВ, можеха да измислят нещо друго. Седалките са доста твърди и са заприличали на немски пейки във Фолксваген. Иначе използваните материали са хубави, да видим как ще се държат във времето. Бутона за отваряне на багажника от купето е така скрит, че няма намиране - долу до ръчката за предния капак е. Друг минус за мен са обикновените дневни светлини - мисля че все пак можеха да сложат ЛЕД, или може би са го пазили за Стелвио, който вече е с лед. Фаровете бяха обикновени, не ксенон и не ме впечатлиха особено. Иначе автоматиката за палене и гасене работеше адекватно.
Това е което събрах като впечатления, ако нещо съм пропуснал - ще допълня.
Най общо - колата ми хареса и бих си я купил, но нова е прекалено скъпа в сравнение с алтернативите. Ще чакаме 2-3 годишни на вторичния пазар. Иначе предпочитам Стелвио, но той е твърде висока топка за мен в следващите 3-4 години и май ще мина през една Джулия, докато се докопам до добре оборудвано Стелвио.
Comment